Боклукът. И какво да го правим. Тази тема винаги е била актуална, но напоследък, предвид ситуацията в няколко столични квартала – особено много. Тя обаче повдига въпроси, които нямат нищо общо с обществени поръчки и политики. И най-значимият от тях касае нивото на информираност на населението относно събирането, рециклирането и компостирането на различните видове отпадъци. Повече яснота по темата даде инж. Вероника Марков от HTI България в интервю за Agro TV. Дамата е инженер и еколог с дългогодишен опит в сектора на третиране на отпадъци и компостиране. Вижте подробности в следващите редове.
Разделното събиране на отпадъци често е компрометирано от лошата култура те да се изхвърлят вкупом. Като експерт какво смятате, че трябва да бъде направено, за да се преодолее този проблем?
Занимавам се с пречистване на води и третиране на отпадъци повече от 10 години. При пречистването на води е много лесно да транспортираш водата до пречиствателната станция по канализационна мрежа.
При отпадъците обаче всичко се свежда до волята на хората.
Смятам, че в Българи+я населението е много слабо или изобщо не е запозната с темите, проблемите, целите и тенденциите в тази посока, с изключение на хората, ангажирани по някакъв начин в сектор отпадъци. Хората просто имат една кофа за боклук у дома, обикновено под мивката в кухнята, и в нея отива всичко. От хранителни отпадъци, през опаковки от всякакви продукти до лекарства и опаковки от препарати. Това е основен проблем, който идва от липсата на информационни кампании с индивидуален подход към различните групи от населението.
Малко хора са запознати с целите, заложени пред Европейския Съюз (ЕС), и защо те са важни. Малко хора знаят какво е йерархия в управлението на отпадъците и че депонирането е всъщност една много крайна мярка, когато няма достъпна технология за тяхното оползотворяване или третиране по друг начин. Изискването за предварително третиране и обработка преди депониране заляга в политиките на ЕС от 1999 г. В България се въвежда още в присъединителния ни период през 2004 г. и влиза в законодателството ни като задължително през 2007 г.
Какво на практика означава това?
Това означава, че от тогава сме задължени:
- Първо да помислим за отделяне на рециклируемите и биоразградимите материали и да ги използваме като ресурс;
- Да намалим активността на отпадъка чрез механично разделяне, сушене и стабилизиране и да се уверим, че на депото остава да постъпи само инертен остатък, който не подлежи на следваща обработка.
Най-големият проблем в процеса на предварително механично разделяне на смесения отпадък (сивите контейнери) е това, че е силно замърсен от биоразградими отпадъци. Попадайки заедно хранителни отпадъци с картон, платсмаса и метал, те вече са замърсени мокри и трудни или дори невъзможни за рециклиране. Именно затова тяхното отделяне е първи приоритет. Дори смесено изхвърлени, тези материли могат да бъдат разделени в инсталации за сепариране, ако при тях няма органика.
Успоредно с това, възниква темата за опаковките. Ние, като потребители, плащаме за третирането на отпадъка от опаковки в цената на продукта, който купуваме. Хората вече се научиха на места да използват цветните контейнери за хартия, пластмаса, метал и стъкло. Започна и въвеждането на депозитна система и вече в някои магазини можем да занесем пластмасовите си бутилки и металните кенчета и да получим част от заплатеното за опаковката.
Биоразградимите отпадъци, от една страна, могат да са силен замърсител, водещ до екологични проблеми на депото; от друга страна, биха могли да бъдат превърнати в ресурс със значима екологична стойност – като компост за подобряване на почвата или производство на биогаз, както и като почвени подобрители като изход от процеса на метанизация.
До какви екологични проблеми води попадането на биоразградими отпадъци в депата?
Започват процеси на анаеробно (безкислородно) разграждане, което води до образуването на парникови газове – най-вече метан, който е 25 пъти по-силен парников газ с пряко въздействие върху климатичните промени.
Тези процеси на биологично разграждане винаги са съпроводени с отделянето на вода под формата на силно замърсен инфилтрат със съдържание на тежки метали, патогени, амоняк и т.н. Третирането на тези води е скъпо и трудно. Също така, съвременните депа разполагат с няколко изолационни слоя, но те имат своята продължителност на живот на материала. На теория геотекстилната мембрана има живот 50 – 100 години. На практика, където има висока температура (до 60 °C) от процесите на разграждане, органични киселини, соли, газове и налягане от отпадъците, животът ѝ е възможно да се съкрати до 20 – 40 години. Това въздейства пряко на почвените екосистеми и подпочвените води.
Органиката в депата води до развитие на болести и патогенни микроорганизми. Гризачи, насекоми и птици свободно разнасят тези зарази. Но хората нямат усещане за това, когато изхвърлят отпадъците си смесено.
Достатъчни ли са институционалните стимули за земеделците у нас да отделят биоразградимия отпадък? Споделете добри примери в тази посока от други държави.
Земеделието е отворена система, от която с продукцията изнасяме хранителни вещества, а те по някакъв начин трябва да се върнат обратно. Разделното събиране на хранителни и зелени отпадъци и тяхното компостиране дава възможност за връщането им обратно в почвите и за затваряне на кръговрата, или за така модерния израз „кръгова икономика“.
За жалост, в България компостът все още няма тази стойност, която има в други страни. В Западна Европа компостът е „черното злато“. В България сме свикнали да оставим оборския тор да угние и да го разпръснем директно по полетата. Разбирам животновъдите. Грижата за животните е като грижата за деца – 24/7.
Преди две-три години имаше отворена мярка, която финансираше технологична и екологична модернизация, в това число и техника за компостиране. Не съм запозната със статистиката по входираните проекти и колко от тях съдържат в себе си компостиране. Но прави впечатление, че има огромна нужда от информация за стойността на крайния продукт и смисъла от това „упражнение“. И това би трябвало да е национална политика със силна колаборация между Министерство на земеделието и храните и Министерство на околната среда и водите.
На практика животновъдите са тези, които имат собствен ресурс, който да компостират и да го използват за собствени нужди в техните земи, където отглеждат храната за тези животни.
Земеделците, които отглеждат само посеви и нямат животни, може би съзнават ползите от компостирането, особено на фона на покачващите се цени на торовете. Но те пък нямат биомасата, нужна да затворят сами кръга. Тук, смятам, че е мястото за партньорство между общините и земеделците. Земеделците разполагат с част от необходимата техника и знаят добре как да боравят с нея. Знаете ли колко трудности срещат понякога общините с това да намерят квалифицирани хора, които да управляват трактор? За земеделците това е лесно. И Австрия е един много добър пример за този модел.
Частните оператори на инсталациите за компостиране в Австрия са земеделци. Разкажете повече за съвместната им работа с общините?
Да, това е една много добра практика, както вече споменах. В този модел има допирни точки на интересите. Моделите са различни, но често срещан е този, при който общината има грижата за разделното събиране на хранителни и биоразградими отпадъци от населението и тяхното транспортиране до инсталацията за компостиране. При пролетното и есенното почистване на дворовете населението може само да закара клоните и зелените отпадъци до инсталацията. За такова нещо хората получават стимули, като например – да вземат готов компост за градините си. Проблем със замърсителите в разделно събрания биоразградим отпадък от населението се наблюдава и там. Най-проблемни са зоните с високо застрояване и централната градска част. Операторите на инсталацията обаче могат да откажат и да върнат камион с високо съдържание на примеси. Общината знае цената на това и камионите не вдигат кофи с компрометиран отпадък.
Също така, бракувани плодове и зеленчуци от пазари и тържища се транспортират до инсталациите. В малките общини това става на доверие и хората сами вписват количествата. На всяко тримесечие общината обработва информацията от вписаните и закарани на място количества и кантарните бележки на камионите и плаща на тон за третиране на отпадъка в инсталацията.
А земеделците реализират успешно продукцията от компоста, като предлагат различни крайни продукти, подходящи за насажденията, и същевременно ползват компоста и за собствени нужди.
Какви са ползите от компостирането на оборския тор пред директното му разхвърляне на полетата?
Проблемът с директното влагане на оборски тор може да бъде разгледан от няколко страни:
- Има високо съдържание на азот и липсва въглерод. Микроорганизмите изразходват азот, за да разграждат органичната материя. Но високото съдържание на азот с липса на въглерод прави процеса неефективен. Азотът се блокира и настъпва азотен глад;
- Азотът и фосфорът се освобождават бързо, без това да съвпада с нуждите на растенията. Това води до тяхното излужване с дъждовете и нитратно замърсяване на подпочвените води;
- Макар и угнил, оборският тор не е санитизиран и съществува съвсем реална опасност от болестотворни бактерии, яйца и паразити, както и жизнеспособни семена на плевели и растения. Не бива да забравяме и антибиотиците и лекарствата.
Компостирането е процес на изграждане на хумусна структура чрез микробна трансформация и стабилизация. Или иначе казано, елиминира патогени, болести, семена и антибиотици. Това е продукт, богат на въглерод с чудесно съотношение C/N и стабилна верижна структура, която прави хранителните вещества достъпни за растенията, когато са им необходими. Освен това подобрява структурата на почвата и възможността ѝ да задържа вода в обема си.
С какво програмата за разделно събиране на отпадъци в настоящия програмен период се отличава от предшествениците си?
През предишния програмен период мерките бяха насочени основно към сепариране на смесения битов отпадък, стабилизиране на фракцията и разделно събрани зелени отпадъци от дейностите на общините, като почистване на паркове, градинки, пътища и кампании за зелените отпадъци от дворовете. Сега вече на разделно събиране подлежи и потока биоразградими отпадъци от населението, в това число и хранителни отпадъци. Като, освен изграждане на нови инсталации, е допустимо и модернизиране и надграждане на съществуващите, така че те да могат да поемат и хранителен отпадък.
В последни две програми, част от периода 2021 – 2027 г., насочени към биоразградимите отпадъци, се предвиждат средства за провеждането на информационни кампании към населението. Освен закупуване на съдове и камиони за разделното събиране, вече допустим разход са софтуери за контролиран достъп и проследяване на разделното събиране. Това дава възможност на общините да намерят своя подход към населението, още повече на фона на въвеждането на принципа – „Замърсителят плаща“, което ще направи смесеното изхвърляне много скъпо. За жалост, вследствие на информационната дистанция населението ще усети този резултат без особена яснота.
Очаква се да бъде отворена трета процедура в рамките на същия програмен период за общини, за които сега изтича периодът на устойчивост по предишния период, и вече могат да се включат в модернизация и надграждане. Надяваме се да има възможност и за четвърта такава, в която да могат да се включат общини за изграждане на нови съоръжения, които поради процедурни пречки не са успели участват до сега.