Първи гост в рубриката на Инженер.bg „Професии в еволюция: Новите инженери и техници“ е едно младо момиче, чиито наблюдения върху професията обаче говорят за дълбочина и ясна визия. За нас е удоволствие да Ви представим инж. Ели Бачева, строителен инженер „Водоснабдяване и канализация“ в HTI Bulgaria. Образованието ѝ в Университета по архитектура, строителство и геодезия (София) и практическият ѝ опит до момента позволяват на инж. Бачева да види съвсем ясно как и защо традиционните технически знания трябва да се надградят с дигитални компетенции. Нещо повече, тя определя мотивацията и работата в екип като задължителни умения за бъдещите ВиК инженери. Вижте повече в разговора, който проведохме.
Инж. Бачева, ще бъдем ли свидетели на възникването на напълно нови професии в инженерния бранш?
Да, със сигурност ще има нови професии в инженерния бранш. Технологиите се развиват изключително бързо и работата на инженерите във ВиК сектора вече не се ограничава само до оразмеряване тръби, чертежи и класически решения. Все по-често ще се търсят специалисти със знания у умения относно компютърни модели, автоматизация и „умни“ системи, които сами откриват и сигнализират за проблеми. Ще има инженери, които управляват интелигентни водопроводни и канализационни мрежи, експерти по дигитални модели на инфраструктурата, специалисти, които използват дронове и сензори за наблюдение и диагностика, както и инженери по енергийна ефективност и устойчиво управление на ресурси.
Общото между тези нови професии е, че ще комбинират класическите инженерни знания с модерни технологии, за да се спестяват време и ресурси, да се повишава качеството на услугите и да се опазва природата. Това прави професията още по-интересна, но и ни задължава да учим и да се развиваме постоянно.
Кои инженерни професии виждате като най-търсени през следващите 3 – 5 години на пазара на труда в сферата на техниката и технологиите? Активни ли са вече тези тенденции според Вашите наблюдения?
През следващите 3–5 години най-търсени ще бъдат инженерите, които могат да съчетават техническите знания с дигитални умения – например специалисти по автоматизация, управление на „умни“ мрежи и системи, инженери по енергийна ефективност, по опазване и управление на водни и природни ресурси, както и експерти в работата със софтуерни модели и нови технологии.
Тези тенденции вече се забелязват – все повече компании търсят хора, които не само познават класическата инженерна работа, но и умеят да работят с данни, сензори и съвременни цифрови решения. Тази комбинация ще бъде ключът към успешната кариера.
Как се променят изискванията към компетенциите за вече съществуващи позиции?
Изискванията към инженерите вече не се ограничават само до добри технически знания. Днес се очаква от нас да умеем да работим с дигитални инструменти, да разбираме от автоматизация и да можем да анализираме данни.
Освен това все повече се ценят умения като работа в екип, комуникация и гъвкавост – защото проектите стават по-сложни и изискват взаимодействие между различни специалисти.
Накратко – класическите умения остават основа, но към тях се добавят нови компетенции, които помагат да сме в крак с технологиите и да решаваме проблемите по-бързо и ефективно.
Има ли специфични умения, които виждате като критични, но смятате че все още са недостатъчно развивани на пазара на труда?
Да, определено има такива умения. Конкретно в сектора на инфраструктурата такаива са работата със софтуер за моделиране, анализ на данни, използване на сензори и нови технологии в ежедневната работа. Те вече са изключително важни, но все още не са достатъчно добре развити при всички инженери.
Други критични умения са комуникацията и работата в екип – често подценявани, а всъщност решаващи, когато трябва да се работи по сложни проекти с много различни специалисти. Също така бих казала, че умението за адаптация и постоянно учене става ключово, защото технологиите се развиват по-бързо, отколкото образованието може да ги настигне.
Какви са основните предизвикателства при адаптирането и обучението на служителите към новите роли?
Най-голямото предизвикателство е, че технологиите се развиват по-бързо, отколкото хората могат да се обучат. Понякога служителите имат добри технически знания, но им липсват дигитални умения или увереност да работят с нови софтуерни системи. Друг проблем е времето – често в практиката няма достатъчно време за обучение, защото работата не чака.
И не на последно място – мотивацията. Ако човек не разбере защо новото знание му е полезно, по-трудно се адаптира. Затова смятам, че ключът е в постоянното обучение, даването на практически примери и показването на реалната полза от новите технологии.