Коментар от инж. Вероника Марков от HTI България
Тя представи темата по време на курса „Третиране на утайките от пречиствателни станции за отпадъчни води от населени места“, организиран от БАВ, а какво сподели пред екипа ни днес, вижте в следващите редове.
Вие представихте темата за оползотворяване на утайките в ПСОВ посредством метода на компостиране. Нека започнем с това какви са особеностите в нормативните изисквания по отношение на влагането на утайки от ПСОВ в земеделието и какви са основните предизвикателства по темата?
Европейският съюз постави пред страната ни цели, които се стремим да изпълним. Една от тях е свеждането до минимум на депонираните отпадъци, какъвто до съвсем скоро беше и пътят на утайките от ПСОВ. Основната законова рамка, която регламентира въпроса, е Законът за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайките. Тази рамка определя извършването на редовни лабораторни анализи както на утайките, така и на почвата в земеделските площи, в които ще бъде влагана. Изискванията към показателите съвсем не са високи и непостижими, но изследванията на почвата се правят не само преди влагане на утайките, но и на всеки 5 години след употребата им. Това от своя страна е ангажимент веднъж на операторите на ПСОВ и втори път на земевладелците в дългосрочен план.
Когато говорим за утайки от градски ПСОВ, бих маркирала няколко червени светлини:
Тежките метали: Те не се разграждат в почвата, а се натрупват. Почвата е жива среда, която също така е с променливи свойства в зависимост от фактори като температура, pH, влажност и т.н. С промяната на тези параметри се променя и поведението на тежките метали и те могат да повлияят микроорганизмите в почвата, да попаднат в подпочвените води или в ядливата част на растенията.
Друго съществено предизвикателство са лекарствата и най-вече антибиотиците. Остатъците от устойчиви фармацевтични вещества в утайките създават селективен натиск върху бактериите, водейки до развитие на резистентни такива, а те на свой ред могат да попаднат в подпочвените води или в растенията и продуктите от тях. Този фактор също има отражение върху живота и развитието на микроорганизмите, както и върху фиксацията на азота.
Микропластмасите: В голяма част от пастите за зъби, козметичните продукти и препаратите се съдържат микропластмаси като полипропилен, полиетилен, полиетилен гликол и др. Добавянето им в тези продукти е с различни цели, като например структура и абразивност. Микропластмасите не се разграждат, а се натрупват и това оказва въздействие върху плътността, аерацията и водозадържащата способност на почвите.
Каква всъщност е добавената стойност от процеса при компостиране на утайките?
Много обичам да казвам, че „вълшебната дума“ е хумус и наистина е така! Комплексът глина-хумус е съединение, свързващо минералните частици с органичната материя. Тази дълговерижна хумусна структура дава термодинамична възможност на йоните в токсичните метали да бъдат фиксирани чрез функционалните групи на хуминовите киселини и това прави тежките метали след компостиране трудни за екстракция дори в лаборатория. Същото се случва и с антибиотиците, които не са били разградени в процеса на стабилизиране в пречиствателната станция или този на компостиране. Вредните вещества се блокират в хумусната структура и стават неподатливи на излужване.
Самият процес на компостиране води до разграждане на антибиотиците чрез физико-химични и биологични механизми. Високите температури в термофилната фаза, окислението и хидролизата, както и микробната дейност на бактерии и гъби, които използват антибиотиците като източник на азот и въглерод, са изключително ефективни процеси по отношение обезвреждането на утайките.
Какви услуги предоставяме при изпълнението на проекти, включващи компостиране на утайките?
Екипът ни от експерти предоставя цялостно технологично решение и доставка на необходимото оборудване, както и монтаж, автоматизация, въвеждане в експлоатация и обучение на оператора. При изготвяне на технологичната част на проекта вземаме предвид показателите на утайките, целите на възложителя по отношение на крайния продукт, площадката, на която може да се разположи инсталацията, нормативните изисквания и в някои случаи параметрите на финансовите програми, които се очаква да бъдат инструмент за реализиране на проекта. За жалост, такива в посока оползотворяване на утайките към момента няма.
Тук отварям още една предизвикателна тема, защото дейността по компостиране изисква спазването на Закона за отпадъците и Наредбата за третиране на биоразградими отпадъци. Предполагам, че за да бъде възможно компостирането на утайките на територията на ПСОВ, ще бъдат необходими нормативни промени и допълнения. Към момента такова компостиране може да бъде дефинирано като компостиране на мястото на образуване, но това на свой ред означава, че произведеният компост може да се влага само в тревните площи на ПСОВ и да се дефинира като употреба „за собствени нужди“. Проблемът идва при реализацията на продукта и там се отваря една нормативна празнота.
Какво оборудване за компостиране предлага компанията? Кои са основните производители, с които си партнирате?
Ние в HTI България предлагаме всичко необходимо за оборудването на една площадка за компостиране. Изхождайки от индивидуалното технологично решение, ние „обличаме“ проекта в необходимото за целите оборудване. Основните производители, с които избрахме да работим, са австрийски и италиански, като в лицето на Compost Systems – Австрия, намираме доверен партньор не само по отношение производството на машини, но и на сериозна подкрепа по отношение ноу-хау за процесите на компостиране и почвеното плодородие.
Доколко е разпространено компостирането на утайки в ПСОВ у нас? От какво зависи изборът на този метод?
Не смятам, че към момента този метод е разпространен.
От една страна, това е метод, който сравнително скоро започна да става познат като технологично решение сред проектантите. Той не се разглежда в университетите като технологични схеми и смисъл на всяко стъпало, както се разглеждат самите пречиствателни станции. Смятам, че проектантите с правоспособност за компостиращи площадки са именно тези по пречистване на води. Затова антуражът ни от национални експерти по темата извървя своя път към добрите налични технологични практики в движение. Това движение дойде от страна на програми, насочени към третиране и оползотворяване на разделно събрани зелени и биоразградими отпадъци.
Предполагам, че следващата тема ще са утайките и би било добре да е така. И тук идва следващият момент – въпросът на ангажимента към дейността. Ако тя следва да е на операторите, то трябва да се мисли в посока реконструкция, модернизация и надграждане на пречиствателните ни станции и по-специално на утайковото стопанство. Биха могли да се използват изсушителните полета като основа за инсталация за компостиране, но както вече споменах – следва да се изглади и завърши нормативната рамка. Ако пък е ангажимент на съответния потребител на последващия продукт компост, контролът ще бъде изключително труден. Земеделците могат да компостират тяхната собствена биомаса и да я използват за свои нужди, но при утайките ще бъдат ангажирани с доста допълнителни анализи, които са ангажимент както организационно така и финансово. Такъв подход в страната ни би създал по-скоро екологично бедствие.
В кои други сектори е приложим процесът на компостиране?
Основно в страната ни процесът намира приложение при третирането на биоразградими отпадъци. Вече трети програмен период се финансират проекти за изграждане на площадки за компостиране и HTI България активно подпомага проектантите с решения по част „Технологична“. Основна мисия за компанията ни е преносът на най-добрите технологични практики и смея да твърдя, че я изпълняваме успешно, тъй като се водим основно от индивидуалния подход към спецификите на даден проект и успяваме да отговорим с най-подходящите решения.
В периода 2021 – 2027 г. фокусът е вече не само към зелените отпадъци от почистване на паркове и градинки, но задължителен елемент е вече обхващането на хранителни и градински отпадъци от населението.
Друг сектор с приложение на компостирането е земеделието. Компостът като продукт има феноменално въздействие върху почвеното плодородие, добрата структура на почвите и оказва благоприятно влияние върху растенията, като повишава техните естествени възможности да се справят с болести и вредители. HTI България вече трета година активно работи и в сектор земеделие, като там мисията ни е да популяризираме този метод като значим за устойчивото развитие на земеделието. В Aвстрия компостът е наричан още черното злато, но това е един 30-годишен път, който австрийците са извървели по темата. Надявам се в България да извървим този път в рамките на житейския цикъл на едно поколение и дано съм жива, за да го видя. Гордея се, че съм част от този процес!
Как бихте определили нивото на експертите ни, които тепърва ще се сблъскват с посочените от вас проблематики? Има ли потенциал в България за развитие в посока оползотворяване на утайките в ПСОВ на прага на влизането ни в Еврозоната?
България разполага с цяла гилдия от експерти инженери, които, както споменах, се развиват „в крак“ с теченията и програмите, като пътуват активно и по този начин се свързват с технологичните решения и добрите практики. Пътувания, срещи с производители, изложения – светът е отворен!
За жалост обаче държавата в лицето на законотворци, администрация и управляващи програмите органи не използват този ресурс ефективно и ефикасно. Камарата на инженерите и проектантите следва да бъде включвана активно в процесите и да участва със сериозен авторитет и уважение към капацитета, който представлява. В действителност обаче, те са звеното, до което нещата стигат вече на късен етап, когато те реално трябва да започнат да работят по създаването и изпълнението на проектите. Много често текстовете по програмите, които трябва да изпълняваме, са административно и юридически добре подредени, но в реалността са изкривен модел, който следва да се прилага творчески. До проектантите достигат параметрите за проектиране от групата на консултантите, като разпространяващи текстовете на програмите, но интерпретирани през тяхната призма, или пък задания, които са „велика тайна“. По този начин водещи в процеса се явяват консултантите, които обикновено са продукт на администрацията и управляващите органи.
За мен проектанти и технолози трябва да бъдат част от обществените обсъждания по създаването на тези програми, и то експертизата им да бъде поставяна на пиадестал. Относно утайките и тяхното оползотворяване – дали компостиране или изгаряне в циментовите заводи… може би е въпрос на лоби от гледна точка на държавните политики или на технико-икономичска оценка на двата варианта от гледна точка на проектантите. Смятам, че ясно изразих добавената стойност от компостирането, за другия метод не съм запозната.